Когато малко дете удря или хапе – независимо дали агресията е насочена към родител, близък или друго дете – това със сигурност е тревожно за родителите. Но ако имате дете между 1 и 3 години, това всъщност е нормална реакция за израз на недоволство или при несправедлива ситуация, а понякога и от интерес как ще реагира другия. Така че тези прояви не правят детето ви агресор и е много важно каква ще бъде вашата реакция.
Основната причина, за удрянето и хапането, е липсата на самоконтрол. Малките деца са реактивни, техния мозък се развива и не е способен да реагира обмислено в силно емоционална ситуация. Те не са в състояние да общуват добре вербално, така че използват тялото си, за да изразят чувства като гняв, разочарование, скука, изтощение, глад или стрес.
Прочете повече за Гняв и агресия при децата тук.
Разбира се, има и други такива като:
- защитаване
- привличане на внимание
- интерес какво ще се случи, ако ударят или ухапят
- преумора или сензорно претоварване
- имитация на чуждо поведение
Няма магическо решение как да се справим с тези ситуации. Децата има нужда от време и постоянство, за да се справят с това поведение. Но ето моите съвети, базирани на опита ми като детски психолог:
- Помислете в какви ситуации реагира по този начин детето. След това се опитвайте се подготвите за тях. Когато ситуацията наближи, нека има предвидимост за него. „Още два пъти на пързалката. 1, 2 и скок към вкъщи“.
- Не реагирайте прекалено и не предизвиквайте някаква голяма, интересна реакция. Просто направете пауза (поемете дълбоко въздух или пребройте до пет наум, ако това помага) и кажете с много спокоен, неутрален глас: „Нека не удряме.” По този начин, ако детето удря само за да получи някаква реакция или малко внимание, то няма да получи това, което иска от поведението. Разбира се, може да опита още няколко пъти, но това е важно да не ви изнервя и да го очаквате.
- Разсейте детето от ситуацията. Снемете фокуса на вниманието от това, което го фрустрира или предизвиква това поведение. Разсейвате много помага при малките деца, защото обхватът им на внимание като цяло е малък. „О дай пет и виж тази кола!“
- Никога не удряйте и не пляскайте малко дете. Не му показвайте как боли и как не трябва. Вместо това давайте примери как да общувате по други начини.
- Демонстрирайте по-добро поведение. Особено ако търси внимание с поведението си, покажете му как може да погали или да поиска боц; пет. Ако пък е ядосано детето, нека има играчка или нещо, към което може да изрази гнева си. Да удари мека възглавница например; да има гризалка за хапане.
- Дайте думи на емоциите. Назовавайте как се чувства детето ви, дори и все още да не говори. Нека свиква с речника, за да може с времето да обясни как се чувства.
- Не ги етикетирайте като „лоши“ или „невъзпитани“. Всичко, което казваме на децата си в силно емоционални деца, става техен вътрешен глас. „Удрям, защото съм лош“; „Аз съм глупак“ … не искате това да мисли детето ви за себе си, нали? Поведението им не е тяхната идентичност – то е израз на емоция и трудност при изразяването й.
- Играйте ролеви игри! Преструвайте се, че едната играчка е в ситуацията, която е довела до удара и предложете алтернативно поведение. С времето и порастването, нека детето да предложи какво да се посъветва „удрящия“ герой.
- Уверете се, че детето не гледа детски и клипчета с насилие. Когато детето вижда как любимите герои участват във физическа саморазправа и така получават внимание, може да го насърчи да опита да направи същото.
Най-важното нещо, което трябва да знаете е, че независимо как се чувства в момента, вашето малко дете, то не го прави, за да ви мъчи или наказва. Обикновено това е само период и при подходящия отговор от ваша страна, детето скоро ще научи по-добри начини да управлява емоциите си; да иска това, от което се нуждае и да разбира чувствата на другите хора. Ако хапането и удрянето продължи дълго време и не успявате да се справите сами, винаги е добра идея да поговорите със специалист.
