You are currently viewing Болното дете и храненето

Болното дете и храненето

Храненето и болното дете

Когато сме болни, обикновено нямаме апетит, трудно хапваме, дори любими храни. Децата функционират по същия начин. Когато са неразположени, дори да нямат проблем с апетита и опитването на различни храни, количеството храна, което приемат значително намалява. А сега ако си представим дете, което има ограничаващ прием на храна, то със сигурност преминаването през дори лека настинка, може да бъде кошмар за сядането на маса. 

Много често се случва деца да влязат във фаза на избирателно хранене, след боледуване … при някои дори фазата прераства в начин на живот на семейството. 

Въпреки че храненето на болно дете може да изглежда най-тежката мисия, в тази статия ще се опитам да дам няколко съвета как да постъпвате и върху какво да се фокусирате, за да не стигате до момента, когато детето вече е здраво, но начина, по който са се случвали нещата в тези дни на боледуване, му се струват по-привлекателни и правилни. 

Разбира се, правило номер едно е да следвате препоръките и инструкциите на вашия педиатър. Със сигурност от едно състояние до друго има голяма разлика и педиатърът със сигурност знае кое е добре за детето. 

От там насетне има няколко неща, които е важно да не променяте или пропускате. 

  1. Променете очакванията си. Детето ви няма да яде същото количество храна, както когато е здраво. Колкото и да знаем, че трябва да се храни, за да събира сили, в момента, когато е отпаднало, ще се храни по-малко. Това не трябва да ви притеснява, просто го приемете за нещо нормално. Помислете си вие колко сте склонни да хапвате, когато не се чувствате добре … не много, нали? 
  2. Наблегнете на течностите! За един болен организъм течностите са от огромно значение. Добрата хидратация може да дойде не само от пиене на вода, сок или чай, но и от определени плодове и зеленчуци. 
  3. Не прилагайте стратегии с натиск, особено при деца с проблемно хранене. Нито умоляването, нито карането на сила ще имат добър ефект върху ситуацията. 
  4. Когато детето не се чувства добре, не е момента да се опитвате да предлагате нови или непредпочитани храни. Придържайте се към нещата, които детето предпочита, но не прекалявайте. Продължавайте да се придържате към максимата, че вие определяте какво, къде и кога ще се хапва, а детето решава кое от сервираното и колко от него да хапне. 
  5. Имайте предвид, че детето може да хапва по-често, но по-малки количества. Можете спокойно да предлагате междинни закуски и да увеличите храненията от 4 на 6, например. Когато детето започне да се чувства добре, можете да се върнете към обичайния режим. 
  6. Не променяйте мястото за хранене при възможност. Детето може да не се чувства добре и да няма много апетит, но щом сте свикнали да се храните на кухненската маса, храната е добре да продължава да се дава там. Освен, че поддържа навика, за детето е добре да не лежи през цялото време. 
  7. Възможно е детето да няма много сили, за това по-пюрирана и течна храна са добър вариант. В този период не целим да променяме хранителните навици, а да поддържаме тези, които сме създали, до колкото е възможно. Освен всичко, това все пак не е обичайното състояние на детето. 
  8. Щом детето започне да си връща тонуса и силите, започнете да се връщате към обичайния режим. Важно е да знаете, че на детето ще му харесва да е по-обгрижвано и повече да сте се съобразявали с желанията му, а това автоматично значи, че ще е възможно да има отпор. Бъдете постоянни и не се отказвайте бързо. Няколко дни на протест са нещо в реда на нещата. Детето е длъжно да тества границите ви, за това е важно да останат стабилни и здрави. 

Границата да прекалим с обгрижването и една фаза на избирателно или ограничаващо хранене да прерасне в обичайно състояние, е много малка. Доста често в кабинета си (или виртуално) да чувам: “Всичко беше чудесно, но се разболя и от там нещата се промениха”. Важно е да помогнем на детето да се чувства комфортно, когато е болно, да се чувства сигурна и да има опора, но е важно и да не подадем грешните сигнали. Освен всичко за детето е важно режимът му да не се променя много, за да може то да бъде по-спокойно. 

Нека прехода от подобрение към пълно оздравяване, да бъде преход и към връщане на нормалните хранителни навици, такива каквито са били преди то да се разболее. 

Leave a Reply