Да се страхуваме е напълно нормално и дори здравословно. Страхът ни предпазва от опасности, реални или не, и ни помага да бъдем по-предпазливи. Всъщност страхът е една от основните емоции и съществува от самото ни раждане.

Страхът е емоция, която се появява в резултат на предишен опит, реакциите на околните, нивото на тревожност и протекция в семейството, както и в резултат на развитие на психичния живот на детето. Тоест ако детето ви се е страхува от кучета, това се случва, защото е имало стряскаща случка с куче или заради реакцията на родителите си при вида на куче.

Децата могат да изпитват страх на всяка възраст и често тези страхове са нормална част от тяхното развитие. Някои страхове могат да бъдат леки или краткотрайни, докато други могат да попречат на ежедневните дейности на вашето дете. Без да влизам в подробности в тази статия, но дори и на храненето.

Като родители е естествено да искаме да утешим детето си и да го защитим, когато се страхува. Но разбирането как и кога да се намесим е много важно, за да можем да балансираме инстинктите си за възпитание срещу засилването на безпокойството на детето.

Страховете са различни в зависимост от възрастта на детето.

Страхът може да направи децата предпазливи. Може също така да ги насочи да поискат помощ, когато са несигурни или се страхуват от дадена ситуация. Страхът е нормален и адаптивен.  За това нека  ви покажа как се променят страховете на децата, докато растат.

Често срещани страхове за бебета

Сред най-честите страхове на бебетата са тези от силни звуци и премигващи светлини (пр. прахосмукачка или сешоар, силен плач от друго дете, премигваща лампа и др.). Бебетата дори биха могли да уплашат от собствените си движения или от тези на околните, особено ако са много резки. Към 7-8 месеца децата развиват привързаност към една значима фигура (обикновено майката) и тогава се появява и страха от раздяла , както и страха от непознати за детето хора.

Често срещани страхове за деца между 1 и 3 годинки

В тази възраст при детето се появява страхът от тъмнината, болката, наказанията и самотата. Разбира се, често страха от това близките му хора да не го изоставят може да продължи да е актуален, поради тази причина всяко наказание е възможно да доведе до тези страхове. Малко детето започва да разбира кое е редно или не и понякога може да фантазира, че мама и тате биха го изоставили заради постъпките му. Поради тази причина детето се страхува от наказанията и да остане само за дълъг период от време.

Често срещани страхове за деца между 3 и 5 годинки

Страховете от тъмнина и самота продължават да бъдат актуални. Поради по-богатото въображение, се появява и страха от чудовища, вещици, таласъми и други измислени герои. В този период и децата се намират във фазата на магичното мислене и всяка фантазия може да оживее и да придобие безмерни мащаби. Също така има страхове от реални опасности, като това да не те ухапе куче.

Често срещани страхове за деца в училищна възраст

Около 6-7 години у детето се проявява и страхът от смъртта (понякога може и по-късно към 9 години). Понякога този страх е предшестван от страх от загубата на близки или страх, че нещо лошо може да се случи на близките му. При някои деца се формира и страх от болести и природни бедствия като земетресения, пожари и наводнения, особено ако детето има предишен опит, свързан с такива.

В този период децата често се страхуват от провал, от това да не се впишат в групите и да нямат приятели.

Да не те отвлекат, да ходиш на лекар или зъболекар, от тъмнината и шумовете през нощта, също са типични страхове за тази възраст.

Много често страховете ни отключват реакция, която прилича на гневна реакция. Това се случва, защото, когато сме под стрес ние много често сме в режим на отговор на стресова реакция.

Тук можете да прочетете повече за гневните реакции на децата

Какво да правите, когато детето ви се страхува?

 Добре, след като вече сте наясно какви могат да са страховете на детето ви, тук оставям и няколко съвета как е добре да реагирате, за да не допринасяте за задълбочаването им, но и да бъдете максимално полезни и подкрепящи. Разбира се, най-важното е да осигурите увереност, да бъдете добър модел и да предприемете малки стъпки в посока преодоляване на страха на детето.

Това, което никога не трябва да правите, е да отричате страховете на децата си. Детето истински вярва, че тези образи, чудовища, звуци и събития са застрашаващи за него и убеждения от сорта на „няма нищо страшно в….” няма как да помогнат на детето.

• Първата ви задача е да успокоите вашето дете, като кажете: „Всичко е наред, в безопасност си, тук съм.“ Уведомете детето си, че сте там, за да го защитите. Давайте прегръдки и успокояващи думи, за да помогнете на детето си да се чувства безопасно.
• Говорете и изслушвайте. Бъдете спокойни и успокояващи. Помогнете на детето си да изрази чувствата си с думи или с рисунки, ако ще му бъде по-лесно, опитайте да проиграете сцената с кукли, колички играчки. Помогнете на детето да опита нови неща.
• При повторяеми/ежедневни страхове – от тъмното, от раздяла – помислете за успокояваща рутина преди страшното събитие, нека вашето дете се чувства сигурно и обичано.
• Помогнете на детето си бавно да се изправи пред страховете си. Например, проверете заедно за чудовища под леглото, разхождайте се около заградена площадка за кучета. Помогнете детето ви да се почувства смело.
• Ограничете страшните изображения, филми или предавания, които децата гледат или гледате заедно. Те могат да предизвикат страхове.
• Четете книжки или разказвайте истории за деца, които са преборили страховете си. Научете детето да бъде уверено в себе си и собствените си възможности.