С това сухо заглавие започвам много дълга и изключително важна статия. Гневът е една от базовите емоции и е напълно нормално да я изпитваме, както ние възрастните, така и децата. Много често родителите се опитваме да предпазваме децата си от негативните емоции или да се справяме с тях вместо детето. Да премахнем всички разочарования, всяка болка, несправедливост … за жалост, обаче, това не е правилно. Не е правилно, защото ако детето не се сблъсква с определени емоции, то няма как да изгради механизми, за да се справя с тях.

Когато работя с родители, винаги се опитвам първо да си представя ситуацията през очите на детето, да вникна във всичко, което може да иска, усеща и изразява в момент на гняв и предизвикателно поведение (и не само). Тогава обяснявам какво се случва и какво провокира детето и кое му пречи да се спре и да се овладее. Много често родителската реакция подкрепя тръшкането, викането, агресивния епизод и вместо родителя да  успокои детето, той влиза в неговия безпорядък. И така се впускаме в едни омагьосани кръгове, които са много изтощителни.

С тази статия искам да ви обясня какво се случва с детето и защо, когато емоцията е силна, то забравя обноските си, как вие да се овладеете, за да можете да стигнете до това, което може да успокои детето. И да, на мен също ми се случва да се вбеся, но тогава първо овладявам себе си. Ако аз не съм спокойна, няма как да внеса спокойствие в света на детето си.

Какво се случва с мозъка ни, когато сме гневни?

Мозъкът ни е много сложно устроен, има си центрове за всичко и те се развиват плавно и последователно, като са в непрекъсната връзка по между си.

За да ви обясня по ясно това, ще ползват описанието на др. Дон Сигел и др. Тина Браян, автори на The whole-brain child.

Мозъкът ни се развива от долу на горе (няма да влизам в подробности, само ще вметна, че това развитие се случва, за да може да преминем от реакции, свързани с примитивните рефлекси към висшите корови функции). Ползвам това обяснение, защото за мен то е достатъчно ясно. Но по същество, ако можем да разглеждаме мозъкът като къща – основата е първият етаж – там са дишането, емоциите, реакциите като „бий се, бягай или замръзни“. Те са изключително важни, защото ни помагат да оцеляваме.

На вторият етаж имаме мислене, планиране, имитация. Те ни дават гъвкавост и възможност да преодоляваме страховете си, да решаваме проблеми, да се поставяме в обувките на другия.

Въпреки че се развиват плавно и последователни, обаче, те имат нужда от научаване на умения, които да помогнат на човек, когато слезе на „долния етаж“, да може да се качи на „горния етаж“. Това умение за качване по стълбите се „научава“, благодарение на родителя. В момента когато детето слезе на първия етаж и е в една т. нар. емоционална криза, първото, от което детето/възрастния има нужда, е да се чувства в безопасност. То няма нужда да бъде дисциплинирано, да бъде наказвано за това, което чувства. В този момент то не може да мисли както, когато е спокойно. Когато му викаме, караме му се и му поставяме алтернатива – то просто не може да стигне до горния етаж и да помисли, защото не успява да се регулира и функционира на ниво примитивни реакции. „Какво мога да направя, за да се отърва от ситуацията?“ -> мога да викам, блъскам, бия, крещя или просто да мълча и да чакам. Каква ще е реакцията зависи от темперамента на детето и средата и нейният отговор. Много често и от моделът, който вижда от значимия възрастен (мама, тате, дядо, баба, детегледачка, учителка).

За това първата задача е да върнем детето в спокойно състояние, да се чувства в безопасност, за да е готово да се научи на новата реакция.

Детският гняв

Повечето деца преминават през епизоди на тръшкане, агресия, гневене. Порастват и започват да си служат с бой, обиди, клеветят … Тези поведения са нормално, защото гневът трябва да излезе по един или друг начин. Но какво поражда детския гняв?

• В някои случаи децата се ядосват, защото са разочаровани от проблем, който е твърде голям за тях. Те все още не са се научили как да контролират импулсите си или да разрешават конфликти по социално приемливи начини.
• В други случаи децата може да се борят със специални трудности – като стресови житейски събития, проблеми с емоционалната регулация, дефицит на вниманието, сензорни особености и др.

Тук можете да прочетете повече за сензорната обработка и как влияе на реакциите на детето.

• За най-малките деца е типично да са по-остри в поведението си, когато има физически дискомфорт – не са се наспали, спи им се или са гладни, боли ги нещо.
• Много често не стабилното ежедневие и трудността да предвидят какво следва, водят до агресивни епизоди.
• Стресът е друг голям фактор, който много често е причина за агресивното поведение, особено при деца в училищна възраст.

Стресът влияе силно и върху апетита. Тук можете да прочете повече за това.

За добро или лошо ние не се раждаме програмирани как да се справяме с трудностите. Всички ние имаме способността да се държим агресивно. Дали ще го правим зависи от това как възприемаме света и какви сигнали получаваме от нея.

Агресивните реакции се формират от условията на околната среда – натискът, заплахите, възможностите и последствията, които изпитват децата. Променяйки тези условия, можем да подобрим поведението и да променим хода на развитие на реакцията.

Разбира се това не означава, че реакцията на родителите е виновна за гневната проява … или поне не винаги. Агресията при децата се влияе от околната среда извън дома – връстниците, учителите, приятелчетата от квартала, медийните послания, културните фактори и др.

Каквото и да се случва, обаче, ние родителите можем да овладеем поведението на децата и да им помогнем да се научат да се справят с големите си емоции. Важно е да започнете максимално рано да приемате гневът на детето си и да работи в посока да преведете през него, а не да се конфронтирате с него. Но това, че вие ще премете негативната емоция на детето не означава, че приемате реакцията, която тя поражда. Но как да стане това?

1. Първо овладейте себе си и не приемайте реакцията на детето си лично

Когато детето ви не успее да изпълни искане, е лесно да се почувствате неуважени. Лесно е да се почувствате жертва, когато детето ви побеснява. Но тези емоционални реакции, колкото и естествени да са, в повечето случаи са неоснователни. Да, дори, когато детето крещи „Мразя те!“; „Махай се!“ и др. Децата не обработват емоциите и информацията по начина, по който го правят възрастните. (спомнете си за обяснението с къщата) Ако детето ви е много малко, има много неща, които то не разбира за собствените си чувства, да не говорим за вашите. Ако детето ви е по-голямо, все още е вероятно лошото му поведение да отразява импулсивност или некомпетентност, а не лично отношение.

Първо се овладейте и приемете, че в този момент детето ви има нужда от стабилен и спокоен родител, а не от викащ, непредвидим и нервен такъв. Знам, че понякога е много трудно, особено, когато реакцията на детето отключва нещо в нас. Но! Сега помислете какво се случва с вас в тези моменти, поемете дълбоко въздух и бъдете подготвени, че това ще се случва. Всеки път когато сте в магазина, на площадката, на семейна вечеря си представяйте, че кризисен епизод може да има и че вие можете да го овладеете.

2. Свържете се с детето!

Когато детето е под влиянието на силна емоция, то буквално излиза извън кожата си и има нужда някой да го върне в нея. В момент на емоционална криза детето не може да осмисли това, което му казвате. Възрастните не винаги можем, какво остава за едно с развиваща се нервна система?!?!

• Клекнете на нивото на детето си и инициирайте очен контакт
• Говорете със спокоен тон и използвайте максимално къси изречения
• Ако смятате, че ще помогне – докоснете детето – хванете го за ръце, прегърнете го.
• Валидирайте емоцията на детето! Задължително е да назовете как то се чувства и да покажете разбиране. Това буквално отваря детето и то става по-готово да ви чуе.
• Променете реакцията си – използвайте шеговит тон, музика, ангажирайте детето в движение. Това ще смени фокуса и ще помогне на детето да се успокои.

3. Предложете алтернатива

Детския мозък е развиващ се мозък, той не в състояние, в момента на афект, да работи на ниво разсъждение. В момента на афект, детето буквално пада по стълбата и се озовава на долния етаж. От там не може да се качи само нагоре. Помогнете му да се научи как, но когато кризата е отминала. Приели сте чувствата му, свързали сте се, сега е моментът да помислите как е можело да се реагира.

• Ако детето ви е над 7 години, тогава със сигурност можете да питате детето: „Какво смяташ, че можеш да направиш, за да не се стига до викане/удряне/чупене следващия път, когато си гневен?“
• За по-малките деца е задължително да приложите алтернатива: „Когато усетиш, че искаш да удариш някого/извикаш/хвърлиш нещо, отиди при госпожата/ иди да си измиеш лицето/ стисни нещо.“

Този разговор ще го водите не веднъж, защото съветите ви няма да проработят магически. Но когато сте постоянни, без да използвате остарели модели като наказания, засрамване, физически наказания, детето ще се почувства по-сигурно и защитено.

4. Бъдете пример за детето

Когато отговаряме на гнева с гняв, ние лавинообразно се повличаме един друг. Посланието, което даваме на детето е, че най-силният надделява – независимо дали викаме или наказваме физически. По време на гневен епизод е важно да сме на страната на детето и да му помогнем да се почувства в безопасност.

Ако все пак вие също се ядосате и ви е трудно да се овладеете, обяснете на детето как се чувствате и му покажете как ще се справите с емоцията си. „В момента съм много ядосан и не мога да мисля. Имам нужда от чаша вода/ да си поема въздух.“ Важно е да показваме на децата как ние самите се справяме със силните си емоции и да не се притесняваме да го правим. Това не ви прави слаби, особено в очите на детето. Научете детето си, че силата не се измерва в това кой може да каже повече нараняващи думи или да удари по-силно.

Особено за по-големите деца е много важно да видят промяната в мама и татко първо, за да се уверят, че е важно и те да го направят.

Имайте реакцията, която искате да видите у детето ви. Понякога ще бъде по-трудно, особено, когато се различавате с детето по темперамент. Но това не го прави невъзможно.

Какви са остарелите стратегии и какво ги прави неработещи?

Всяко време има своите съвети, които не са работещи. Както например сега вече можем да кажем, че прекаляването с екраните е вредно за децата, преди време се смяташе, че това не е така. Тъй като всичко, което споделям и ползвам в практиката си е базирано на множество проучвания, сега ще отбележа няколко стратегии, които няма да ви помогнат да се справите със силните емоции на детето си, а още по-малко да се свържете с него.

1. Физическата реакция – посланието, което даваме на детето е – Когато сме ядосани, можем да нараняваме другите. По-силният ще надделее. Родителят, който трябва да дарява любов и да бъде силна подкрепа на детето, всъщност прави точно обратното. За да бъде чут авторитетът, той трябва да е силен.
2. „Иди си в стаята и си помисли“; „Не искам да си ми пред очите“ или така наречения time out – носи посланието – „Когато не можеш да се овладееш, не може да си около мен“. В момента, когато детето най-много има нужда от подкрепа, то бива оставено само с всичките си мисли и чувства, без да може да си ги обясни, без да може да помисли как е по-правилно да реагира.
3. Етикитиране – „Ти си лош“; „Ти си невъзможен“ – Носят посланието „Не съм достатъчно добър“ и карат детето да се чувства виновно за незрелите си реакции.

Всички тези реакции на възрастния държат детето в състояние на отговор на заплаха или стресова ситуация. Тогава детето влиза в състоянието „Бий се; бягай или замръзни“ и със сигурност не би могло да помисли трезво над ситуацията. По-скоро или ще засилим нежеланата агресивна реакция или детето просто ще замръзне.

Когато детето е ядосано е много логично да поискаме да го дисциплинираме, за да може да се научи да реагира разумно. Децата, обаче, са деца, точно, защото в тези моменти не успяват да се справят и имат нужда от възрастен, който да е там за тях, да поеме паниката, гнева, яростта, завистта, без да ги застрашава. Бъдете до децата си, когато са ядосани, тогава имат най-много нужда от вас!