Хранителна терапия

Хранителната терапия е много повече от това “да научиш детето да яде”. Хранителният терапевт работи основно със семейството и детето, за да може по най-добър начин да се установи от къде идват трудностите и по какъв начин да се подпомогне както детето, така и цялото семейство. Самостоятелното и умелото хранене и пиене на едно дете се корени в сетивните преживавания при хранене и двигателните умения, които дават възможност на бебето да суче, а по-късно на детето да преглъща, да хапе и да дъвче. Уменията и способностите за хранене включват социални, комуникационни и интерактивни умения, както и поведенчески специфики, които се интегрират с тези за хранене.

За някои деца и семейства хранителната терапия може да се случва ежеседмично, за други са необходими само няколко консултации. Всяко дете и семейство са уникални и е важно да се следват техните нужди, възможности и готовност.

Времето на маса е време не просто да задоволим глада си. То е преживаване, което включва изграждане на връзка с храната, както и с другите, които се хранят с нас. За някои семейства това време е изпълнено с много стрес и негатовни преживавания.

За SOS Approach to Feeding

Това е американска програма с над 30 годишен опит в хранителната терапия, доказана с множество клинични изследвания. Тук водещият е не терапевтът за детето, а неговият родител или обгрижващ. Програмата стои зад разбирането, че храненето е поведение, което се научава. Винаги взима предвид физическите, медицинските, хранителните, сензорните, развитийните, обучителните, постуралните фактори, както и тези на околната среда. Всички те участват в моментните умения за хранене на детето.

Програмите, които се изготвят винаги са насочени към индивидуалтине нужни на детето и семейството. Като самите стратегии непрекъснато се развиват, за да бъдат напълно ефективни в бързо развиващият се свят.

Кога е нужно да се консултирате с хранителен терапевт или консултант?

  • Иска само бебешко мляко и добре пасирани пюрета след 10 месечна възраст;
  • Не може да дъвче и не се опитва да го прави;
  • Задържа храната в устата си, без да я преглъща много дълго време;
  • Плюе голяма част от храната, която приема;
  • Менюто на детето е доста ограничено;
  • Има позиви за повръщане при предлагане на някои храни;
  • Често се разстройва, когато му се предлагат нови храни;
  • Времето за хранене отнема повече от 30 минути;
  • Не може да се нахрани без екран, играчка, книжка или др.;
  • Демонтсрира трудности при координацията по-време на хранене;
  • Не може да дъвче или има слаб мускулен тонус;
  • Демонстрира непоносимост към докосването на храна или отказва да докосне и опита определени текстури;
  • Демонстрира негативно поведение по време на хранене (плаче, бута и хвърля храната; тръшка се или се затваря в себе си);
  • Не може да се храни и да стои на масата едновременно.

Контакти​

Валерия Рачева

Facebook Instagram Youtube