Начинът, по който говорим с децата си, има огромно влияние върху тяхната самооценка, способност за учене и въобще как ни възприемат. Ние непрекъснато моделираме нашите деца. От това какво да правят до това как да се държат. Начинът, по който говорим с тях и хората около нас, им показва как искаме те самите да ни отговорят.

В практиката си като детски психолог виждам, че има родители, които искат да бъдат авторитетни и поставят правилата и границите по агресивен начин. Тези родители крещят много, унижават децата си, засрамват ги и използат груби думи. Децата съответно не реагират по много различни начини, крещят в отговор и игнорират постоянните заповеди на родителите си.

Много често виждам и обратното, прекалено тревожни родители и такива, които искат да угодят по всякакъв начин на децата си. Те пък дават прекалено голям избор, който е непосилен за едно малко дете.

И в двата случая комуникацията не е ефективна и децата не изграждат достатъчно доверителни отношения с родителите си. Тогава какво да правите?

Най-общо казано, използвайте асертивен начин на комуникация. Това означава да сте последователни, ясни, позитивни, топли и уверени. Общуването с децата по настоятелен начин е истинско умение, но то показва на децата ви, че мама и татко знаят за какво става дума и че ги слушат.

Как да го постигнете?

Използвайте позитивен език – опитайте се да не казвате „не“ или „недей“ през цялото време. Няма съмнение, че ако кажем „Не скачай на леглото“ или „Не тичай вътре“, детето си изпуска частичката “Не” и прави точно обратното, дори се забавлява. Вместо това се опитайте да кажете какво искате да направят. Например „Когато сме вътре, ходим“. Наясно съм, че това изиска много мислене и практика, но си заслужава усилието.

Много важно е да премахнете думите, които са подигравателни („Ти си голямо бебе.“), обидни  („Ти си наистина лошо момче.“) и засрамващи („Много се срамувах от теб днес“). Този начин на говорене постига много малко като промяна на поведението, но определено влияе на самочувствието и самосъзнанието на детето. Децата често прекъсват комуникацията с тези, които използват подобни думи към тях и започват да развиват лоша представа за себе си. Редовно в кабинета ми по-големите деца споделят, че се чувстват неразбрани или неоценени от възрастните около тях.

Положителните и мили думи дават на детето повече увереност, карат го да се чувства по-щастливо, помага му да се държи по-добре, насърчава го да се старае и да постига успех. Освен всичко стават вътрешен глас на детето и то започва да ги използва към вас и да се държи с уважение и разбиране.

Свържете се с детето си – застанете на неговото ниво и го погледнете в очите. Когато разговаряте с детето си и го гледате в очите, това му показва какво трябва да прави то. Не е просто признак на добро възпитание, показва, че сме готови да слушаме. Кажете името на детето си, докато не получите оченконтакт. Важно е то да ви обърне внимание. Използвайте правилната интонация и не се състезавайте с крещящо дете! Когато вече е сравнително спокойно, говорете. Ако използвате силата на гласа си по подходящ начин през по-голямата част от времето, повишаването на гласа ви във важните моменти не трябва да се пренебрегва. Тук включвам и провикването от другата стая, за нещо, което искате то да направи.

Предлагайте алтернативи и нови начини за справяне с трудни ситуации  – Когато искате детето ви да си сътрудничи с вас, е много по-лесно, ако то е наясно защо трябва да направят нещото и как да го изпълни, особено, когато му е трудно. Например, „Когато се облечеш, можеш да излезеш навън с татко“, „Кой пуловер искаш да облечеш, червения или синия?“, „Коя книга искаш да прочетем, тази или онази?“и др.  Възприемането на думи като „кога“ и „кое“ кара детето да се чувства така, сякаш има избор, въпреки че няма място за преговори. Това работи много по-добре от използването на думи „ако“. Освен това се опитайте да включите детето си в това да ви помогне да разрешите проблем. Опитайте се да предложите алтернативи, вместо да казвате направо „не“ или „недей“. Например „В момента е подходящо да рисуваш с моливи, с бои ще рисуваме ….“

Не използвайте сложни инструкции – За малките деца е трудно да следват сложни инструкции и последователност от такива, особено, когато са афектирани. Разбийте това, което желаете да направи детето ви на няколко части и в правилната последователност. Въпреки че искате да подобрите комуникацията си с детето си, внимавайте за тяхното ниво на интерес към разговора. Ако срещнете празен поглед, откажете се. Ако се чувствате така, сякаш се колебаете, опитайте се да използвате по-директен подход следващия път, когато посетите темата.

Задавайте отворени въпроси – За да научите детето си да мисли повече и да използва ума си, е много важно да използвате именно отворени въпроси. Тоест въпроси, на които не се отговаря с прост отговор „да“ или „не“. Така децата се стимулират да споделят повече. Например, вместо да попитате „Харесахте ли в детската градина днес?“ можете да попитате „Кое беше най-забавното в детската градина днес?“

Отделете време за разговори само с детето – това е особено важно, независимо колко деца имате.Много е важно да се опитайте да отделите малко време насаме на всяко дете, за да можете наистина да говорите по техните важни теми и да използвате подходящ речник. Може да е просто докато се разхождате в парка, четете книга заедно преди лягане или сте в колата. Не е необходимо времето да е структурирано, но използвайте качествено възможностите, когато те се случат.

Покажете разбиране –  когато покажете на децата си, че ги приемате и разбирате такива, каквито са въпреки различията ви, те стават по-склонни да споделят чувствата и проблемите си с вас. Така те растат със знанието, че докато порастват и се променят, вие сте до тях и ги подкрепяте. Разбира се това не означава да приемате неприемливото поведение като агресивни прояви и девиантност, а да разберете емоцията, която стои зад това поведение.

Не прекъсвайте детето – питайте се да не прекъсвате и да не се карате на детето, когато ви разказват история. Това ще накара детето ви да загуби интерес да споделят чувствата си с вас.

Откритата и приятна комуникация с детето ви развива увереност, самочувствие, добри отношения с другите, сътрудничество и топли отношения с вас. Отделете време и усилия, за да развиете уменията си за свързаност и общуване, като говорите с децата си колкото можете повече.

Не забравяйте, че общуването, дори и с дете, е двупосочна улица. Говорете с него и чуйте това, което има да каже. Слушането е също толкова важно, колкото и говоренето.