Всеки вид промяна, дори забавна, може да въведе компонент на стрес за едно дете. Проблемът със стреса (добър или лош) е, че той активира реакцията бий се или бягай (или замръзни), като добавяадреналин към цялата картинка. Адреналинът отива в центъра на мозъка за апетита и казва на мозъка да изключи апетита, така че ресурсите на тялото да могат да бъдат пренасочени. Колкото по-стресирано е едно дете, толкова по-малко апетит ще има. А липсата на апетит просто кара детето да не иска да яде.
Дълбокото дишане в началото на храненето е един от най-добрите начини за намаляване на адреналина и за активиране на противоположната система -Ендорфините.
Разбира се, на малките деца няма как да им кажем „Поеми си дълбоко въздух 5 пъти“, вместо това, можете да включите дейности преди хранене, които да са свързани с дълбоко дишане. Такива са игри с надуване (малки въртележки, балончета, пеене, издухване на кърпи по масата, правене на балончета в чаша със сламка и т.н.) и/или можете да инициирате по-физически игри точно преди хранене, което ще увеличи скоростта на дишането им (напр. домашни трасета, включващи скачане, изкачване и слизане по стълбите няколко пъти и др.).
Те, емоциите, могат да бъдат заразни. Когато ние, като възрастни, сме стресирани и притеснени, защото отново е време за ядене и отново ще бъде кошмар, децата могат да уловят тези реакции със своите „емоционални антени“. Така че, когато ние сме стресирани, нашите деца също могат да се раздразват лесно. Стресът е особен проблем за децата със затруднения в храненето, тъй като нашият хормон на стреса, адреналин влияе отрицателно на телесните системи, от които детето ви се нуждае, за да се храни добре.
За всеки човек, който изпитва стрес, поддържането на физическа активност е от решаващо значение за поддържане на нашето психично здраве.
Когато адреналинът на вашето дете е висок, по време на хранене се случва следното:
Адреналинът директно потиска апетита на детето, като казва на мозъка му да изключи всички сигнали за апетит. Това е така, защото в стресови ситуации тялото иска да коригирате стресора (да избягате или да се преборите с виновника) и да не се притеснявате за храненето. Така че, колкото по-стресирано е вашето дете при започване или по време на ядене, толкова по-малко апетит ще има и толкова по-малко желание ще има да яде.
Адреналинът казва на стомашно-чревния тракт на детето да прехвърли цялата кръв от червата към ръцете и краката, за да може то да избяга или да се сражава със врага, при някой деца (и възрастни пък крайниците остават сковани). Резултатът тук е, че ако детето се почувства застрашено преди или по време на хранене, то няма да може да усвои калориите, които приема.
Адреналинът премества детето в „режим на реакция“ от „режим на учене/мислене“. Това означава, че то вероятно ще бъде по-реактивно, ако храната/храненето не е тяхната версия на „перфектна“ и гневните избухвания ще бъдат по-вероятни. Ако избухнат, те включват още повече адреналин. И това се превръща в един омагьосан кръг. Кръг, който само възрастния може да разчупи, защото промяната идва от мама и татко, а не от детето. Кръг, който детето не може да разбере, но възрастния може. За това, когато се стигне до „войната“, мама и татко не трябва да бъдат врага, а да са съюзник. По време на тази „война“, детето е добре да се чувства сигурно в мама и тате и те да бъдат негова опора, а не да се случва обратното. Като човек и родител ми е ясно, че няма как на 100% да сме ефективно в такива ситуации, за това дори да ни е кипнало и да сме влезли в битката, е важно да си признаем пред детето и да бъдем отново добрия пример.
В предните редова доста споменавах стрес, „война“, враг … Когато децата (за възрастните също е валидно) са подложени на големи промени в живота си, това може да бъде стресова ситуация. Независимо дали са свързани с негативно или положително събитие в живота тези ситуации, те могат лесно да нарушат храненето и хранителните навици. Това важи в още по-голяма степен за деца с проблеми с храненето или склонни да развият такива. Тук държа да вметна, че за някои деца и семейства тези промени в живота е напълно възможно да повлияят и благоприятно и реално да доведат до подобряване на храненето. За други деца и семейства е по-вероятно промяната да доведе до сериозни смущения в храненето.
Сега ще обърна внимание на основните такива стресови ситуации. Разбира се има още куп други възможности, но обикновено механизмът е горе долу сходен.
- Промяна в ежедневието/рутината
Независимо дали едно семейство отива на почивка, детето започва ясла или се премества в ново жилище, та дори и промените в ежедневието покрай пандемията Covid-19, ритъмът на детето са променени. Това са моменти, когато рутината, с която детето е свикнало се пропуква и сигурността върху контрола над ежедневието се изплъзва. Тук от изключително значение е да се опитате новата рутина максимално да прилича на обичайната. Писала съм и преди колко е важен режимът за детето, така че няма да навлизам в подробности тук.
Винаги дръжте в главата си важността на рутината и се стремете тя да бъде максимално близка.
- Ако детето ви е от по-активните и стоенето на едно място е трудно, планирайте двигателни активности около храненето.
- Добре е да изберете ритуал преди хранене, които лесно се адаптира извън дома ви (особено ако предстоят повече пътувания).
- Отивате на почивка и има няколко часа смяна на времето – може би е по-добре да запазите вашите часове на хранене, вместо да съобразявате с тези на мястото където сте
- Ако сменяте детско заведение (училище/градина) или детето започва ясла, препоръчвам да нагласите достатъчно плавно домашното ежедневие до това на детското заведение.
2. Промяна в очакванията на детето
Особено когато децата са болни, ние като възрастни ги съжаляваме и не очакваме почти нищо от тях. Колкото по-малко са очакванията към тях и колкото повече са обгрижвани, толкова по-трудно ще бъде за детето да се върне към обичайната си рутина и към типичния си график. Не ме разбирайте погрешно, нормално е, когато децата ни са болни, да имат нужда да бъдат поглезени и да не успяват да участват в храната на същото ниво (а и не само в храненето). Въпреки това, особено когато ние като възрастни сме под стрес (напр. детето боледува продължително), може да съчувстваме още повече на децата си и да се чувстваме още по-задължени да се опитаме да „направим всичко най-добро”. Това е напълно възможно да доведе до свръхкомпенсация от страна на родител. Ако в тези моменти започнете да позволявате да се яде пред телевизора или таблета, то тогава ще бъде много трудно да се върнат на масата, когато се почувстват по-добре.
Най-често от вас чувам, че промяната при храненето е започнала след продължително или тежко боледуване, понякога след болничен престои. Това са много разтърсващи събития и е нормално да доведат до промяна. Когато детето ви е болно, опитайте се да му предложите нещо за ядене и/или пиене, което ще му помогне да се почувства по-добре възможно най-близо до обичайното време за хранене. Тъй като детето е болното, е напълно нормално да се наложи да се храни на по-малко интервали. Но не забравяйте, че когато детето е здраво, е добре да се хранина всеки 2,5 до 3 часа през целия ден (като първото хранене се случва 30 минути след като детето се събуди за деня). Ето няколко съвета:
- Изключително важно е храненето да се случва по максимално близък до естествения начин. Ако сте в болница е добре да вземете поднос, да помогнете детето да се храни в изправена позиция. Ако сте у дома и сте започнали с хранене, където и да е, максимално бързо го върнете на обичайното за хранене място. Както спането, къпането, ходенето до тоалетна си имат техните специални места, така и храненето следва да има своето. Това са ключови ежедневни събития и нито едно не е по-важно от другото.
- Помислете за меню. Изберете любими и лесни за дъвчене храни, които ще накарат стомаха да се почувства по-добре. За много деца, ако предложеното на масата е наистина лесно за хапване, ще помогне да седнат на масата, дори когато са болни.
- Дори да е малко по-голямо детето, вижте дали има енергията да се храни само. За някои децаили при някои болести, не е лесно да се хранят сами и това би отказало детето да седне намасата. Все пак детето е болно и когато вече има сили, можете спокойно отново да започнете да делегирате тази дейност на него.
3. Промяната остава неясна за детето
Ако правите промени в някои от ритуалите или графика; ако вие променяте очакванията си, независимо каква е причината, обяснете ясно на детето си, че семейството прави нещо различно заради „каквато е промяната“ и че „ще се върнем по нашия обичаен начин, когато промянатасвърши”. Много семейства не обясняват на децата си, че настъпилите промени са временни и по конкретна причина. Ако не направите това, за много деца е по-трудно да се върнат към стария начин, особено ако новият начин е по-лесен и по-забавен. За децата е важно да имат ясно заявено начало и край на всичко, свързано с ежедневието им.
Подгответе детето си на време: „ние сме във ваканция/ сега не се чувстваш добре, когато се приберем/ се почувстваш по-силен и си готов да тичаш, ще започнем отново да вечеряме в кухнята без таблет“. Важно обясненията да звучат достатъчно конкретни и предвидими за детето.
Тук е важно да сте наясно, че протест най-вероятно ще има и това е нормално. Протестът е нормална реакция, все пак им отнемате нещо приятно, което е било вече позволено. Важно е обаче щом вече сте го казали, да удържите на думата си. Децата винаги ще проверяват дали сте сигурни в думите си и дали границите ви са стабилни. Разбира се, можете да направите прехода по-лесен.
- „Днес вечерята ще има специална тема“ ( оцветете всяка храна в любим цвят на детето; направете всяка храна в някаква форма; сложете парти чинийки с любими герои; каквото ви хрумне и ще направи масата готина).
- Може би няма да е лоша идея да изместите фокуса от яденето като добавите една игра, която да направи храненето по-приятно и да свали напрежението (напр. „Наблюдавам с малкото си око, храна, която е зелена“; назоваване на всички храни, които започват с определена буква от азбуката); рисуване на картини в чинията.
- Можете да включите детето в приготвянето на храна, която наистина харесва и която го кара да се чувства по-добре. Това наистина може да помогне при прехода обратно към масата, особено ако могат да сервират част от храната.
- Включете децата при планирането на менюто за първото им хранене вкъщи/като се чувстват по-добре/на почивката и т.н., дори ако не могат да ви помогнат да направите това хранене.
Винаги съм смятала, че когато има желание, винаги има начин. Идеи има из интернет пространството за всичко, което можете да се сетите, това е най-лесна част. Трудното е да се поставим на мястото на детето и да разберем какво го фрустрира в този момент. Ние като възрастни много по-добре виждаме цялата картинка, докато децата се съсредоточават в по-малките детайли. Тези механизми се активират не само при хранене, но колкото по-ежедневна е една ситуации и колкото по-важна е за оцеляването на детето, толкова повече сме склонни ревностно да се опитваме да се наложим да стане както ние смятаме за добре. Спрете, огледайте се, преценете. И още веднъж – промяна започва от възрастния.