Ако сте попаднали в блога ми, значи по някакъв начин темата за селективното или ограничаващо хранене при деца ви е интересна или ви притеснява. В последно време много семейства се борят да убедят децата си да хапнат по-разнообразна храна или по-здравословна. Доста често на тези деца се казва, че са капризни или злояди (тази дума никак не я харесвам, за това и не я употребявам, за мен тя носи много негативизъм, а отказът от храни е поведение, с което децата се опитват да ни кажат, че има някакъв проблем и добре да не ги етикетираме, а да сме до тях и да намерим заедно решението му).
Макар до сега от хранителните разстройства по-популярни бяха анорексията и булимията, то сега все повече сила набира именно селективното хранене. Със статиите тук ще се опитам да покажа каква е разлика между това детето да има селективно хранене/ избягващ ограничителен прием на храна, на което е добре да се обърне внимание достатъчно рано и това то просто да проявява детски каприз. Ще засегна ключови теми, касаещи храненето от най-ранна детска възраст, които могат да подпомогнат този така естествен процес.
Селективното хранене е проблем, който в световен мащаб се третира като медицинско състояние и няма нищо общо с хранителни капризи или просто период, който ще отмине. Всъщност в последните години все повече семейства се изправят пред този проблем.
Но нека първо обърна внимание на това, какво всъщност са хранителните разстройства. Те са различни психологически разстройства, съпътствани от необичайни хранителни навици.
Избягващ ограничителен прием на храна (ARFID) е диагноза в DSM – 5 и включва ограничения в количеството и/или видовете консумирана храна. Симптомите не отговарят на критериите за традиционни диагнози на хранителните разстройства, но пациентите реално изпитват затруднения при приема на храна. Симптомите се появяват в (ранна) детска възраст, като могат да продължат до зряла възраст. Селективното хранене е именно старото наименование на тази диагноза. Децата постепенно започват да избягват приема на определени храни или изначално отказват да приемат конкретни видове храна. Причините могат да бъдат разнообразни, като е важно да се подходи към проблема сериозно. От изключително голямо значение е да се обърне внимание на това състояние на време, тъй като децата започват да ядат само малка група храни,а това става доста предизвикателно, за да се получи цялото хранене, от което тялото се нуждае, за да остане здраво.
Въпреки, че много деца преминават през различни фази на предпочитани храни, децата със селективно хранене не консумират достатъчно разнообразна храна, диетата им е доста ограничена, имат трудности с храненето с други хора и често пъти отказват дори вече предпочитани храни. С този тип деца сядането на маса може да се сравни лесно с водене на битка на бойното поле, а мотивите им за отказа на храните са разнообразни – “Аз месо не ям вече” и “Няма да го ям, защото се е допряло до салатата”, “Това е гадно”, “Виждам, че има и морков вътре”, “Искам препечен хляб!”- всички те са достатъчно категорични и достатъчни за едно дете, но напълно неоснователни от гледна точка на възрастен.
Доста родители реагират категорично, дори “натъпкват” детето или започват да използват заплахи, но ако тези стратегии проработят, те са временни и само задълбочават проблема за по-напред. Други пък стават толерантни и само и само да хапне детето им малко, са склонни цяла седмица то да консумира единствено препечени филийки хляб, например. Тази стратегия, обаче, също не е добра и единствено подкрепя нежеланието на детето да се храни разнообразно.
Причините за селективното хранене могат да бъдат разнообразни, за това е важно да обърнете внимание на “претенциозностите” по време на хранене на детето ви достатъчно рано. За жалост, макар това хранително разстройство да е сериозно, доста специалисти все още го пренебрегват.
При децата голяма част от децата със селективно хранене, най-общо казано, мозъкът не е готов да приема определени видове храни. Той праща определени сигнали, че този вид храна не е добре да се приема. Системата се “обърква” и влиза в режим на защита, който се изразява в отказ на този вид храна.
При друга част от децата, вкусовите рецептори не са готови да приемат по-разнообразна храна и е добре тя бъде въведена постепенно.
При трета група деца, този проблем е изключително на сензорно ново и имат нужда от добавяне на повече сензорни игри и стимули в ежедневието.
Нека не забравяме, че храненето е умение, което се усвоява както ходенето и говоренето и то има определени етапи, през които задължително трябва да премине. Понякога пропускането на един може да доведе и в забавяне на въвеждането или дори избягване на определена консистенции или вкус храна.
Все пак всяко дете и всяко семейство са уникални, поради тази причина е добре да се разгледа цялостната ситуация както към момента, така и от самото въвеждане на храна от бебешка възраст. За жалост няма универсално решение и е добре работата с такъв тип деца да се съсредоточи основно у дома. Винаги е добре да се храните семейно поне 5 пъти в седмицата, защото личният пример възпитава най-добре. Друг ключов момент е да се въоръжите с търпение и да сте постоянни.
