Много често, когато консултирам семейства с много малки деца, разбирам, че това е първото нещо, което ги влудява, щом стане дума за хранене или самостоятелно хранене. За децата е пълна забава, а за вас? … Опитвате какво ли не, а детето не спира и не спира.

Всъщност, колкото и да ви е странно, това е напълно нормално и е етап, през който децата преминават.Дори до някаква степен носи своите ползи. Случва се между 8 и 18 месец, но може да продължи и доста по-дълго. Може би не всички хвърлят храната си, но поне хвърлят нещо (ако това може да ви успокои). Това може да се случва, защото:

• Децата учат за причинно-следствените връзки – децата се учат, че могат да карат нещата да се случват, а това си е магическо умение! А ако имате куче, повярвайте ми, забавата става още по-голяма. У дома, с две лакоми кучета, това беше доста предизвикателен момент.

• Децата се опитват да ни кажат нещо по-този начин – Малко след като се научат да хвърлят храна от детското столче, те бързо разбират, че по-този начин могат да покажат, че не искат да ядат. Децата могат да бъдат придирчиви в избора си на храна заради цвета й, формата й или защото не са сигурни какво точно е. А понякога, може би, просто не знаят как да я хванат и закарат до устата си, макар ниевъзрастните, обикновен да смятаме, че това е нещо естествено.

• Друг смисъл на хвърлянето за децата е просто да покажат, че в момента не са гладни или тъкмо са се нахранили. Разбира се, като възрастни мислим, че и това ни е напълно ясно. Детското поведение, обаче, казва много повече и важно както да разчитаме знаците му, така и да реагираме по добър начин на тях.

• Децата се опитват да привлекат внимание – Ако се научат, че по-този начин предизвикват по-силна реакция и си осигуряват вашето внимание, те със сигурност ще използват това поведение по-често. За едно дете е много предизвикателно да провокира за внимание, дори и реакцията да е негативна.

• Децата се притесняват, че ще бъдат карани да ядат на сила – за някои родители е доста естествено да хранят детето си на сила, дори да не виждат друг начин да успеят да го нахранят. Този начин на хранене, провокира проблеми с храненето и приемането на храната. Има деца, които биха хвърлили храна, веднага, като я видят, защото са били хранени на сила. Това е станало техен защитен механизъм.

Но това, че можем да обясним едно поведение, не го прави по-лесно, особено, когато е ежедневие. В кабинета ми съм виждала различни реакции на това хвърляне (макар след това аз да чистя, не мама), и много рядко тази реакция не е интересна за бебето да продължи. За това и в тази статия съм подбрала няколко съвета как да постъпите, за да намалите и постепенно да прекратите това поведение:

1. Останете спокойни, дори да не сте и не реагирайте – дори да не сте спокойни, само фактът, че показвате, че сте, ще помогне на детето ви да се научи, че това поведение не е интересно. Важно е да не подхранвате неприемливото поведение с вашата реакция. Покажете им, че сте комфортни с това детето да изследва храната си, но това има своите граници.

2. Сервирайте по-малко храна в чинията – децата обичат да си играят с храната и със сервирането на повече храна, ги въоръжаваме с повече амуниции. Понякога децата хвърлят храна, защото количеството им се струва твърде голямо и те се напрягат, че трябва да изядат всичко.

3. Научете детето си да слага храната, която не желае на специално място – Ако виждате, че детето хвърля само храната, която не желае, то това е идеалната стратегия за вас. Оставете купичка, чинийка, ъгълче от високия детски стол, който да е точно с тази цел. В началото ще трябва да повтаряте повече, докато детето свикне, но си заслужава. „Не искаш тази храна, така ли? Тогава я остави тук и не е нужно да я ядеш“. Покажете, че нежеланата храна може да стои до тях и не е нужно да я ядат. А кой знае, когато свикнат тя да е на масата, може да решат и да я опитат.

4. Всеки път повтаряйте „Храната стои на масата“ – или друго подобно правило, което е подходящо за вашето семейство, но се старайте да звучи позитивно, без да има частицата „не“. Децата имат нужда от граници, за да са спокойни и поставянето на такъв вид правила помага много. Разбира се, отнема време, но това е означава да се отказвате на втория ден.

5. Включете детето в почистването на хвърлената храна – това е по-лесно приложимо за по-големите деца, но научава децата за естествената последица от тяхното поведение. Не е нужно да боравите с наказания или поощрения, важно е да им покажете, че поведението им има определени последици, които те трябва да понесат. Разбира се, вие ще почистите основното, но е важно да ги включите в процеса. Тук само ще вметна, че това учи на отговорности, което е от изключителна важност да се случва. Според възрастта и уменията, но трябва да се случва постепенно.

6. Хранете се заедно на масата – по този начин не само децата гледат как вие се храните и се учат от вас, но и получават вашето внимание. Ако вече не му е комфортно да е на високия стол, можете да вземете столче, което се прикрепя към кухненските столове или да сложите възглавници и да го приближите достатъчно към масата. Водете се от вашето дете и това, което му е удобно. Моят син, например, не се храни на високо столче, откакто стана на 1г.6м. Когато махнахме неговото столче, беше супер доволен, че е буквално на масата с нас и може да вижда и да си сипва от общата храна сам.

Поемете дълбоко дъх и се бъдете спокойни! Помислете за вашето дете и направете първата стъпка. Когато имате план и стратегия, използвайте я известно време, преди да я замените с друга. Най-често в практика ми се случва, родителите да нямат търпение да подейства една стратегия и да не забележат малките крачки в правилната посока. Тогава прекалено бързо прибягват до нова стратегия, а това в повечето случаи обърква детето. Отново ще кажа, че постоянството и търпението са ключът към успеха в трудните ситуации с детето.

И едно леко допълнение – хвърлянето на храна не е най-висшата форма на игра с нея, тя е поведение, което е типично за бебетата, но с правилната реакция от страна на родителя, това поведение се заменя с нещо по-приемливо, по-зряло и по-градивно.