Млякото, независимо дали е кърма или АМ, е толкова лесно за пиене! Ние, възрастните, не осъзнаваме колко много енергия и концентрация от детето изисква едно хранене. Има толкова за дъвчене и преглъщане и то по няколко пъти на ден. Малките деца са хитри и ефективни, когато става въпрос за хранене (и не само!). Всъщност голяма част от бебетата осъзнават, че е много по-лесно да пият храната си, отколкото да я ядат. И ето това може да бъде достатъчно за някои бебета преминаването към твърди храни да бъде голямо предизвикателство. За това не малка част от бебета предпочитат да изберат лесното и да пият мляко през целия ден. Колкото повече удовлетворяваме това желание, толкова повече бебето започва да ограничава избора си други храни. Бебето става дете, което се класифицира като „злоядо“ (дума, която никак не харесвам и гледам да избягвам) и, започва да става по-придирчиво и отказва все повече и повече храни. Част от децата в един момент са способни да откажат всичко друго освен мляко. За радост последното е крайно, но никак не е изключение. 

Възможно ли е придирчивото хранене да започне с  приемане на твърде много мляко? 

Списъкът с причини, поради които малките деца стават избирателни към храната, е много дълъг, но не това е фокуса на статията. 

Ако едно дете никога не види определена храна, то никога няма да я яде. Колкото по-малко храни вижда, толкова по-малко храни ще иска да консумира.  Това важи с пълна сила за дете, което наистина не иска да яде и да се опитва да развие умения за хранене. Колкото по-малко вижда твърди храни, толкова по-малко ще ги яде.

Ако детето ви никога не вижда месо с ориз, например, то няма да може да го яде. Когато го види за първи път, по-скоро ще поиска мляко, не само, защото познава млякото, но и защото знае как да го яде. Част от децата с порастването развиват страх от нови неща, в това число и нови (рядко предлагани) храни. 

Колкото по-дълго детето не вижда храни, от които се притеснява, толкова повече се страхува от тях. И това е достатъчно, за да продължават да искат познатото и в най-общия случай – млякото. Толкова лесно се стига до момента, в който мама и тате започват да се чувстват безсилни по време на хранене. 

Мама приготвя вечеря и я слага на масата. Тя слага малкото си дете на масата, за да обядва. Детето отказва да яде каквото и да било и започва да бута, хвърля, затваря устата, върти глава, плаче. След това детето започва да показва, че иска мляко. Но мама започва да се притеснява, че детето не яде нищо. Накрая, като приключи „храненето“, мама предлага мляко, така че детето поне да получи „нещо“ за ядене. 

Тази и сходни истории чувам често. И напълно разбирам защо родителите го правят, звучи толкова логично и смислено. После идват разни съвети от рода на „Период е ще мине“, „Остави го гладно“; „Ще се започне, няма къде да ходи“ … После идва и вината, че не се справяте с нещо толкова елементарно като да нахраниш детето си. 

Ами не е елементарно! Храненето е най-сложното нещо, което детето Ви може да направи с тялото си. Всичко това води до формиране на представа в детето, че ако откаже да яде всичко останало, вие ще го спасите с млякото … 

Не е задължително обаче да е така. Ще ви покажа как можете да бъдете сензитивни и  внимателни към детето си и неговите нужди и също така да държите твърдо на това колко мляко да получава.

Приемането на твърде много мляко може да доведе до придирчивост в храненето, може да доведе и до дефицит на желязо, за това е важно то бъде приемано разумно. 

Що се отнася до млечните продукти, малките деца не се нуждаят от повече от 2-3 порции на ден общо. Това включва сирене, кисело мляко, мляко и всички форми на млечни продукти. Но повече информация можете да вземете от ДЕТСКИ диетолог или нутриционист. За жалост не мога да препоръчам такъв в България за работа с малки деца (до 9-10 години), а при нужда е много важно да можете да ползвате услугите на такъв, но това е друга тема.  

Млякото не е добър източник на желязо. Колкото повече мляко пият децата, толкова по-малко място имат за храни, които са добри източници на желязо. Освен това калцият и казеиновият протеин в млякото правят малко по-трудно усвояването на желязото от тялото. Като прибавим и придирчивост в храненето и нивата на желязо на малкото дете започват да спадат. Не пиша това, за да ви плаша, а за да си дадете сметка колко много други полезни храни има за едно дете. 

Приемането на повече мляко дава сигнали за ситост и детето често няма нужда от друг вид храна, просто защото стомахчето му е пълно. Не на последно място, прекомерния прием на мляко при по големи деца може да доведе и до запек. Това в най-общия случай се случва, защото децата не приемат достатъчно фибри. 

Като родител можете да ограничите приема на мляко на детето си. Първо, не забравяйте, че като родител вие отговаряте за това кога се сервират ястия и закуските и вие отговаряте за това каква храна се сервира на масата. Вашето дете е отговорно дали да яде и колко по време на хранене. И не, не става дума да го оставите съзнателно да гладува, а да си дадете сметка кой каква задача има. 

Но как да започнете … Тук ще напиша няколко стъпки, които ще ви помогнат!

1. Планирайте! Първо седнете и помислете какви са ви приоритетите, какви са особеностите на детето. Започнете да записвате приема на всяка храна и напитка на детето, за да видите какво се случва и помислете за идеалния начин на хранене на вашето дете. След това започнете промените постепенно, от там, където ви е най-лесно. 
2. Създайте рутина. Когато сте се освободите от напрежението и очакванията е важно да изградите добър режим/рутина на хранене. А между храненията е най-добре да се сервира само вода (тук отварям скобата, че при проблемно хранене е важно първите 2-3 седмици да нямате изключения, за да можете да формирате навика и нагласата).  Млякото е добре да се сервира с храната, за да може детето да изгради връзката, че то е част от храната. Давам си сметка, че за много деца млякото е и асоциация за сън и тук вече може индивидуално да се помисли как да се случат нещата. Понякога с клиенти оставяме млякото само преди сън, друг път правим вариации в начина, по който млякото се предлага. Никога, обаче, не правим резки промени и винаги внимавам с възможностите и темпото на цялото семейство. 
3. Не хранете детето на поискване. Това означава да има отстояние между храненията. В идеалния вариант това са 2,5-3 часа, но в началото може да са и са около 1,5 часа. Изключително важно е да няма солетки, бисквитки, сокчета, мляко и прочее между основните хранения. С това също ще помогнете на детето си да започне да разчита по-добре сигналите на тялото си, а именно кога са гладни и кога сити. 
4. Вървете напред с малки стъпки и не прилагайте натиск. Не е нужно да заместите хранене за няколко дни. Всяко дете има свое темпо и много често, то не е това на мама или тате. За това се съобразете с детето си. Не препирайте и не използвайте тактики с прилагане на натиск – те са най-големият ви враг. Няма как да създадете позитивна нагласа за каквото и да било през негативни модели. Насладете се на времето прекарано заедно, дори и към момента да е повече, отколкото очаквате. 
5. Комуникирайте с детето си. Да, то може да е малко и да използва много думи, може въобще да не говори още, но разчита много добре невербалните ви сигнали и непрестанно говори с поведението си с вас. Следете какви консистенции отказва, може би цветове храни. Не мислете за общата картинка, а се вгледайте в детайлите. Това ще ви помогне да разберете детето си и да започнете да говорите на един език. Освен това можете самите вие да говорите повече за движенията, които се използват по време на хранене, както и за свойствата на храната, без оценки като „много е вкусно“; „вчера го яде, харесва ти“, а по-скоро – „този ориз е по-хрупкав от обикновено“, „гриз, гриз и отхапах от ябълката“.
6. Хранете се заедно! Да, това е от изключително значение за детето ви. Малки деца попиват всичко от родителите си. Гледат, наблюдават и когато са готови – репликират. Освен това, храненето заедно дава увереност на детето ви, че храната е нещо безопасно, щом и вие я приемате. Всъщност за храненето заедно мога да говоря само позитивни неща – от изгражда на връзка (когато не оказваме натиск) до научаване на умения и маниери. 

Захранването не винаги е романтичен процес и много често, когато родителите вложат много големи очаквания, те се разочароват бързо. Така подават сигнали на детето си, че нещо не е наред. А какво друго може да не е на ред, като единственото ново нещо е храната? Мама е весела на площадката, когато играем на пода заедно, когато се гушкаме, а когато се храним .. някак си става раздразнителна, тъжна, ядосана, настъпателна. Значи храната прави мама такава, значи аз не искам храна. 

Сменете нагласата и превърнете храненето в прекрасно изживяване.