Тази статия я посвещавам на едно единствено изречение. Едно много силно изречение, което може да внесе много спокойствие на масата. Изречение, което ще помогне да детето да се почувства по-сигурно и по-контролиращо собственото си хранене. 

„Не е нужно да го ядеш.“

Тава изречение може да бъде едно от най-силните неща, които можете да кажете на детето си по време на хранене. То поставя отговорността за това какво и колко да яде директно върху вашето дете, точно както и трябва да бъде. Забелязвам, че доста родители се опитват да контролират децата си през храна и хранения, а това никак не е правилно и води до много по-сериозни хранителни проблеми за напред. 

Често повтарям на консултации, че на масата всеки си има отговорност. За родителя тя е КАКВИ храни се сервират, КЪДЕ се сервира храната и по кое време се сервира храната. Децата отговарят само за едно: КОЛКО ядат. Би трябвало да звучи лесно и да позволи на родителя да се почувства облекчен. Не винаги е така, но след като успеем да се поставим на мястото на детето и да приемем, че можем винаги да накараме детето да яде и това не е наша работа.

Децата трябва да се научат да слушат тялото си и да разпознават сигналите за глад и ситост. Преяждането, за да угодят на мама или тати или да получат лакомство, ги учи да игнорират тези сигнали и че те не са отговорни за собствените си тела.

Разбирам чудесно, че за голяма част от родителите тази концепция звучи страшно. „Това означава, че няма да хапне нищичко“. Да, може би в началото ще е така. Децата имат нужда от време, ча да се почувстват сигурни. 

Важно е родителя да има предвид, че малките деца не се нуждаят от толкова много храна, колкото ние възрастните си мислим, че имат. Децата на две, три и четири години не растат толкова бързо, колкото бебетата. За малкото дете е от изключително значение да се храни разнообразно и да има достъп до разнообразна храна. Това всъщност означава да се сервират малки количества от всичко, което се сервира за вечеря в техните чинии и никога да не пропускате да предлагате поне една храна, която харесват на всяко хранене.

Нека дам пример. За вечеря ще готвите пиле с ориз, а за гарнитура ще има краставици и домати. Част от нещата детето толерира, друга не. Съвсем спокойно можете да добавите и две блокчета шоколад като десерт. Да, напълно е възможно детето ви първо да изяде шоколада и е важно да сте спокойни с това. Не карайте детето си да хапва определен брой хапки от „важната“ храна – това само създава ситуации на борба за надмощие между вас и детето ви. Голяма част биха останали придирчиви при хранене, за да се противопоставят на твърде големия натиск да ядат и на контрола, който се опитате да им наложите.

Знам, че за голяма част от вас това звучи като измислица или като най-глупавия съвет, който мога да ви дам. Въпреки това ви насърчавам да опитате. Най-лошото, което може да се случи е детето ви да си изяде шоколада, без да сте се карали за една хапка пиле с ориз и едно резенче домат, например. Към този опит не спирайте да предлагате балансирани ястия както с нови, така и с познати храни. Насърчавайте децата да опитват непознати храни, но не изисквайте, не се пазарете, не притискайте. Използвайте различни думи, за да опишете храните, като например „хрупкав“ или „пикантен“ и забравете оценъчните описания като „лош“ или „вкусен“. Дайте си малко време и с времето ще видите, че когато дадете на детето си да контролира храненето си и бъде освободено от натиска да яде,  времето за хранене постепенно ще спре да бъде борба за власт.