You are currently viewing Постоянното предлагане на алтернативна храна или какво е “short order cooking”

Постоянното предлагане на алтернативна храна или какво е “short order cooking”

 

“Short order cooking” е терминът, който се използва на английски и идва от готвенето в ресторант, където всеки може да си поръча каквото иска, когато поиска. Това всъщност е капан, в който много родители попадат с надеждата, че детето им ще хапне повече на вечеря и няма да си легне гладно. Това е постоянното предлагане на алтернатива и допълните приготвяне и взимане на още храни на масата. В желанието си да направим добро, като родители, които се вслушват в желанията на детето си, обаче, правим точно обратното и подсилваме селективното хранене или периода на по-избирателно такова. 

Какво всъщност е „short order cooking“ и вие такива ли сте?

  1. Имате ли винаги план „Б“; „В“; „Г“, защото детето по-скоро би отказало да хапне сготвеното? 
  2. Готвите ли различни неща за различните членове на семейството или поне едно за родителите и други за детето? 
  3. Когато детето откаже това, което е сервирано на вечеря, ставата ли да готвите това, което детето поръча? 
  4. Смятате ли, че това не е редно, но все още продължавате да го правите, защото не можете да излезете от този омагьосан кръг? 

Ако поне на един от въпросите сте отговорили с „Да“, тази статия е за вас и е добре да я прочете няколко пъти, преди да започнете промяната. 

Всъщност колкото повече целите да угодите на детето си с храна, толкова по-малко доволно и повече изискващо детето ще бъде. 

Но защо не се препоръчва постоянно да се угажда на децата, като им се приготвя храна, която са си поръчали, след като е започнало семейното хранене? Първо, това пречи на децата да имат интеракция с разнообразна храна. Представете си как сте на масата, вие имате вашето пиле с ориз в чиниите, а на детето си сте сервирали пица или пържени картофи. Питате „Искаш ли да опиташ от моето пиле с ориз?“ Очаквате ли да ви каже „Да“?!?! Не, нали. И по-голямата част от децата няма и да погледнат пилето с ориз, докато отказват. 

Всъщност сервирането на храна по този начин не предполага, че пилето с ориз е предназначено за детето и не помага на детето да свиква с тази нова или не предпочитана за него храна. Още по-малко би предразположило детето да се има интеракция и да се опита да изследва тази храна, да се докосне до вида й, мириса, текстурата. 

От друга страна, в забързаното ежедневие е много лесно да се подхлъзнете и да започнете да сервирате едни и същи храни, само и само мир да има на масата и да не се налага да се занимавате и с това след работа, след тежкия ден или просто за пореден път.

 „Защо да си правя труда да предложа няколко моркова, като така или иначе няма да ги погледне?“ Да, вероятно първите пъти няма, но постоянството и липсата на очаквания са ключови тук. 

Тъй като повечето деца преминават през фаза на придирчиво хранене между 1 и 4 години, задоволяването на тези бързи поръчки може да предизвика избирателно хранене за постоянно. След като едно дете е придирчиво или изключително придирчиво (ако консумира по-малко от 25 храни), семейните хранения са от изключително значение.

Тъй като децата със селективно хранене отказват и се чувстват некомфортно около нови храни, е много по-малко вероятно някога да помислят да опита от чужда чиния. Готвенето всяка поръчка засилва идеята в съзнанието на детето, че те имат своята храна, а останалите членове на семейството имат своята храна.

По този начин децата продължават да категоризират храните в тези две категории: моята храна и тяхната храна, вместо да виждат всяка храна като опция за ядене. Разрушаването на тази бариера е важна стъпка за придирчивите, при хранене деца, да се научат как да ядат нови храни.

Как да разчупите модела и да спрете да приготвяте нови алтернативи на момента? 

Някои от вас ще четат и ще си кажат, че това не е нищо ново или че чудесно знаят как е на теория, но на практика нещата стоят по друг начин. Представяте си гневните изблици и споровете, които ще последват. Да, лесно е отстрани, но до сега не съм срещнала родител, който да не иска най-доброто за детето си. Не мисля, че след като един родител разбере колко неприятни последствия може да има това постоянно угаждане, би продължил да го прави или не би започнал промяната. А промяната, тя изисква време. И сега по същество … Как да успеете да сервирате на всички пиле с ориз за вечеря. Ами пробвайте с тези няколко стъпки: 

  1. Направете списък на всички храни, които вашето дете яде поне през 50% от времето. Мога да си представя колко претоварващо е да се мисли за нещо, което всеки може да яде, но това е важна първа крачка. Може да е необходима известна креативност и странна комбинация от храни, които се сервират, но това не трябва да ви спира. Въпросът е вашето дете да започне да възприема храненето като семейно, а не като хранене, на което има своя собствена различна храна. За да започнете, направете списък на всичко, което детето ви обикновено яде. Не включвайте храни, които са опитали еднократно. Не че не трябва да ги сервирате отново, но това не е храна, която можете да разчитате, че детето ви ще яде.

Включете и закуските в този списък, всяка храна се брои. Плодове, зеленчуци, десерти, избройте всичко, стига детето да го яде през повечето време.

  1. Планирайте храненето си така, че да включва поне една от тези „безопасни“ храни. След това ще използвате този списък, за да включите 1-3 от тези храни в следващото си семейно хранене. Мислете за тях като за много важни. Ако детето ви яде ябълка, сирене, чипс, хляб и кисело мляко, е важно да сервирате едно от тях на храненето, което планирате. Няма значение дали ядете пица с гарнитура от чипс. Няма значение дали детето ви изяде само чипса и няма да пипне пицата. Вероятно няма да може да има интеракция с пицата, докато не се установи новия семеен стил, докато натиска по време на хранене не се премахне и вероятно докато не добавите и някои други стратегии. Важно е да започнете с малки крачки, когато децата не са свикнали да се хранят в семеен стил или са много придирчиви към храната и се страхуват от нови или различни храни. По този начин започвате да променяте черно-бялото мислене за храната – моя – твоя.
  1. Подгответе детето за промяната. Ако детето ви е свикнало да получава „неговата“ храната и вие внезапно спрете да я приготвите, то може да се разгневи, когато дойде на масата и види голямата изненада. Кажете на детето си тази сутрин или няколко дни по-рано, че ще опитате различен начин да се храните заедно, НО ще има от чипса, който то обикновено яде (или каквато и да е храна, която сте избрали от стъпка 1) на масата също. Изберете момент да говорите за това, когато детето ви е спокойно. Преди дрямка или точно когато се приберат от училище по-скоро не са най-добрите моменти.
  1. Не притискайте детето да яде другите храни. Част от причината, поради която децата се ядосват, че вече храната е обща, е, че не искат да ядат другите храни на масата. Децата, придирчиви при хранене могат да бъдат много неспокойни, покрай храна, която не ядат попринцип. За да облекчите притесненията им, е важно да уверите детето, че може да избира да яде каквото искат на масата. Добра практика, която можете да използвате, е да си сервират по малко от всички храни, но само ако детето може да понесе това. За някои деца това няма да бъде възможно. Потвърдете, че това е техен избор и избягвайте всякакво увещаване или подтикване, за да могат да ви се доверят.
  1. Бъдете последователни, дори и да е много трудно за детето. Промяната не трябва да става за една нощ. Ако нещо от това ви се струва непосилно, можете да започнете със „Семейна вечеря в неделя вечер“ за няколко седмици и след това да преминете към „Уикенд със семейна вечеря“ и т.н. Изберете колко често е удобно за вас и работете в посоката  всички или повечето хранения да бъдат с общ набор от храни. Колкото и често да избирате да имате семейни хранения, бъдете последователни. Поемете ангажимент към себе си. Запишете го, кажете на съпруга или партньора си и го осъществете. Винаги бъдете подготвени, че може да има отпор от страна на детето. По-малките деца могат да избухнат, дори и да сте ги предупредили. По-големите деца могат да мълчат или да се оплакват. Бъдете последователни и подсещайте, че не трябва да ядат нищо, което не искат, това ще  помогне много. Обикновено след няколко хранения децата започват да свикват с новата рутината и това помага плавно да се разнообразят храните от списъка. 
  1. Включете детето в плановете и приготвянето. Няма значение каква задача ще делегирате на детето си, особено ако е нещо, което би било примамливо или би го накрало да се почувства като по-голямо. Повечето деца охотно се включват в подобни дейности, особено ако това ги прави по-независими и отговорни. Разбира се, важно е да не ги поправяте и коригирате. Помислете за дейности, които и на вас ви е лесно да им отстъпите. За най-малките това може да е да си обели банана сам, а за по-големите да счупят и разбият яйцата и т.н.

Рутината е много удобна за всеки, не само за децата. Ние като възрастни също се чувстваме по-спокойни, когато трудните дневни задачи са добре планирани. Но на каква цена? Промяната е трудна и изисква време, но след няколко месеца, когато започнете да виждате как детето ви опитва от онова пиле с ориз от началото на статията, ще видите, че цялото търпение и усилия са си заслужавали. 

Leave a Reply