Трудно ли е за детето ви да седи на масата по време на хранене? Нужно ли е да има екран по време на хранене? Става ли му гадно при вида и/или миризмата на храната?

Ако е така, то е доста вероятно за детето ви сензорната обработка да е предизвикателство. 

От практиката си виждам, че когато става дума за хранене, възрастните си мислят, че вкуса е ключовия фактор за отказ на храната, но това далеч не е така. Преди това има много други фактори, които отключват нежеланието на едно дете да яде определени храни. Но за да обясня как сензорната обработка влияе върху храненето, първо ще обясня какво сензорната обработка.

Терминът „сензорна интеграция“ се отнася до обработката, интегрирането и организирането на сензорна информация от тялото и околната среда. Иначе казано, това означава как преживяваме, тълкуваме и реагираме на (или игнорираме) информацията, идваща от нашите сетива. Сензорната интеграция е важна за всички неща, които трябва да правим ежедневно, като обличане, хранене, придвижване, общуване, учене и работа.

Сензорната информация се получава от нашите сетива, които включват:

• Зрение (зрение)
• Слух (слухова система)
• Докосване (тактилна система)
• Вкус (вкусова система)
• Обоняние (обонятелна система)
• Проприоцепция (усещане за осъзнаване на тялото и позиция му в пространството)
• Движение/баланс (осъзнаване на движение, баланс и координация)
• Интероцепция (нашата вътрешна сензорна система, която ни казва какво се случва в тялото ни, например глад, тоалетни нужди, умора, емоции и т.н.)

За повечето от нас развитието на сензорна интеграция се случва, когато сме малки, като част от нормалното развитие и в нещата, които правим като от бебешка възраст като търкаляне, пълзене, ходене и игра; за други сензорната интеграция, обаче, е по-слабо развита.

Всеки, включително възрастните, представя свой собствен уникален сензорен профил и поведенчески реакции към сензорна информация. Често има прилики и разлики между нашия собствен профил и този на деца ни, което може да направи времето за хранене предизвикателно за някои семейства. Тези профили могат да включват:

• Сензорна чувствителност: Чувствителност към силни вкусове и миризми, чувствителен към допир по време на хранене, трудности с докосване на храни, визуално предпочита храната да е отделно сервирана

• Сетивно избягване: Често избягване на силни вкусове и миризми, предпочитание към по-меки вкусове, запушване на ушите при силни звуци, предпочитание към  приглушена светлина и не харесване на шумни мероприятия и пространства (пр. ресторанти), не харесва да докосва храната си. 

• Търсене на усещане: Трудности при седене на масата, често местене на стола, издаване на силни звуци и говорене по време на хранене и предпочитание към пикантни, кисели и/или хрупкави храни.

• Ниска регистрация: Бавно отговаря на въпроси, пропуска реплики на масата, лесно се разсейва по време на хранене и се затрупва с твърде много избор на храна.

Децата, които изпитва затруднение при обработка на сетивни стимули често имат ограничен набор от храни в менюто, а също така и поведението им по време на хранене се счита за „неправилно“; „неуважително“; „лошо“. Техните родители от друга страна биват обвинявани, че са ги „разглезили“; „че им угаждат прекалено много“; „че са прекалено взискателни и строги“. 

А всъщност всяка храна има свои собствени сензорни свойства и тези свойства се променят, когато храната се нареже, настърже и/или се готви. Храната променя свойствата си, когато попадне в устата или когато се смеси с друга храна. Ние като възрастни много рядко си даваме сметка тези сензорни свойства на храната и как те се вписват в сензорния профил на детето и на хранителните му предпочитания. Бързо губим търпение и не си даваме сметка колко различна храна е сухата филия хляб, от намазаната с тънък слой крема сирене. 

Д-р Кей Туми, основателката на програмата SOS Approach to feeding, по която работя, има разработена йерархия на хранене, за която е доказано, че има голям успех по отношение на сетивно избирателното хранене. Следвайки тази линия първата стъпка е децата да могат да толерират и взаимодействат с храни на тактилно ниво, преди да успеят да стигнат до устата им. Ако за едно дете е трудно да бъде на масата с определена храната, тогава то със сигурност няма да може да има каквато и да било интеракция с нея. Ако сега си представим, че за детето е и трудно да се справя с по-силните миризми, тогава задачата с опитването става още по-трудна. 

На консултации често давам пример с опитване на охлюви или някакви червеи, като начин да онагледя какво се случва с детето в момент, в които му давате да опита храна, която е отвъд сензорните му възможности. Опитайте да си представите какво ви идва на ум при вида на червеи в чиния – бихте ли ги докоснали? А сега си представете, че някои започва да ви кара да ги опитате поне, защото след това ще ви даде нещо любимо … До колко ще се съгласите? Да, звучи пресилено, но усещанията при децата са в пъти по-силни от тези при възрастните. А за да се разбере какво се случва в техните обувки, трябва да влезете в тях. 

За да помогнете при взаимодействието с храната, опитайте се да приготвяте храната заедно и да използва прибори или съд, за да разбърква или налива храни/напитки. Ако детето ви има затруднения с използването на прибори и уменията за самостоятелно хранене, тогава е добре да развиете уменията за самостоятелно боравене с прибори.

След като детето ви взаимодейства с храни, следващата стъпка в йерархията е да помирише храните. Следващата голяма стъпка е докосването на храните; преминете от докосване до неговите/нейните пръсти до цялата ръка и до брадичката/носа, устните, зъбите, върха на езика и чак до облизването на храната. След като детето е готова да премине през тези стъпки, следващата е да започне да опитва. Но и тук не е задължително да преминете директно към консумиране на няколко хапки.  Всичко това се случва постепенно и за някои деца има стъпки, през които биха преминали по-бързо или дори няма да имат затруднения с тях, а с други биха имали нужда от повече подкрепа.

Разбира се, случва се родителят търпеливо да премине през предходните стъпки, но детето все още да отбягва определени храни. Например, ако детето ви яде само по-меки храни, може да няма достатъчно сила да захапе или дъвче продължително време. Дъвченето може да бъде незряло, което също води до затруднения при храненето. Съответно в тези ситуации е важно да се наблегне на орално-моторните умения. Други деца пък биха имали медицински проблем или не добра регистрация на вътрешните си усещания като глад, ситост, ходене до тоалетната. Всяко дете е различно и всяка реакция се провокира от определени стимули. 

Но как да прецените дали детето ви има сензорни затруднения и те му пречат да увеличи разнообразието си? Тук оставям няколко ключови фактора, които говорят за нужда от подкрепа при сензорната интеграция. Ако детето ви отговаря на един или повече е добре да не ги пренебрегвате. 

• Повръщане или има позиви за гадене при вида, миризмата, докосването или вкуса на храната. Разбира се то може да бъде научено поведение, което е започнало от чувствителност към някое от свойствата храната или от затруднено дъвчене или преглъщане на храна в даден момент. Има деца, които го правят, защото това е единствения начин въпросната храна да бъде махната от чинията им.
• Избягва или не харесва ръцете да бъдат изцапани и не тук не става дума само при хранене. Често ще видите, че детето не се чувства комфортно, когато дори леко се изцапа при игра с пясък или оцветява с флумастери.
• Яде само специфични видове текстури. През повечето време предпочитанията са хрупкави храни или само меки храни. Това предпочитание може дори да бъде пренесено към по-специфични искания за определени марки, цветове и вкусове на храни.
• След 18-месечна възраст продължава засилено да лапа и дъвче играчки.
• Тъпче си устата и оставя храната като хамстер в бузите. Прибирането на храна в бузите също така може да бъде причина за лоша координация и/или затруднено дъвчене.
• Никога не е преминавал, като бебе/прохождащо дете, през етапа на лапане на играчки. 

Давам си сметка колко много думи изписах и как основния въпрос на родителите е „Какво да правя“, а не „Защо се случва“. Не веднъж съм получава съобщения, с  благодарности за написаното, но как то не е достатъчни. За това тук съм подбрала няколко идеи как можете да помогнете на детето си у дома. С тези дейности можете да започнете още днес и да ги предлагате по няколко пъти на седмица. 

• Играйте с различни сензорни кошове – започнете с поносими текстури и постепенно вкарвайте нови. Направете играта забавна и приятна за всички като вкарате любим герой или тема. Има много идеи в интернет, а в социалните мрежи оставям различни идеи от време на време. 
• Гответе заедно – това е време без напрежение, което позволява на децата да изследват храните. Децата често се чувстват достатъчно смели, за да опитат нещо ново, когато ситуацията е освободена от очаквания и родителите са спокойни. Никога не забравяйте, че детето има определена чувствителност, която може да го спре да изследва някои храни към момента.
• Не бързайте, а напредвайте с малки стъпки – за някои деца докосването на храната може да бъде най-голямото предизвикателство, за това отделете повече време на този вид интеракция. 
• Правете малки промени – помислете как да направите малки промени в храните, които вече харесват, като промените марката, цвета, формата, добавяне на нов вкус и т.н. Това ще помогне да направите връзка към нови храни по начин, който е безопасен за детето.
• Използвайте четки за масажи в устата на детето – когато миете зъбите, нека помогнете на детето си или използвайте огледало и го правете паралелно. Тук важно е да направите масаж на езика, горната част на езика и вътрешността на бузите, небцето също.

Съветвам ви да не правите тези дейности на всяка цена, а постепенно да ги включите в дейностите, които правите заедно. Важно е да приятно, за да може детето да се мотивира да участва. С прилагането на подобни занимания и стратегии и като ги комбинирате с добра рутина, съм сигурна, че скоро ще видите някои промени в храненето на вашето дете.