Училището не е само място, където детето получава нови знания и бива оценявано. За много деца това да прекосят прага на училищния двор е трудно, плашещо, срамно … Според статистиките, повече от половината ученици на възраст между 13 и 15 години в България са били жертва или продължават да бъдат жертва на тормоз в училище. Не намерих подобна статистика за по-малките деца, но заявките, които идват при мен, показват, че децата още от първи клас са застрашени от подобно отношение.
Всяко дете може да бъде жертва на тормоз!
Тормоз е, когато някой умишлено и многократно разстройва, плаши, заплашва или наранява някой друг или неговата собственост, репутация или приятелства.
Тормозът може да има много лица:
- дразнене, казване на злобни неща, заплашване на някого или наричане на някого с „прякори“
- умишлено игнориране на някого или оставянето му извън игри или дейности и/или насърчаване на други да правят това
- пускане на неприятни шеги или разпространяване на слухове или неприятни истории
- блъскане, спъване или удряне на някого
- вземане или повреждане на техните вещи или искане на пари.
Тормозът може да се случи навсякъде – в учебното заведение, на тренировка, други извънкласни занимания или на улицата. Тормозът се случва и онлайн.
Всеки тормоз е нараняващ. Колкото по-продължителен е, толкова по-дълготрайни вреди може да причини.
Тормозът никога не е нещо, което трябва да бъде изтърпявано!
Понякога децата казват сами на родителите си, че са тормозени. Понякога детето ще отиде при родителя си и ще сподели, че други деца го дразнят, подиграват му се, унижават го, смеят му се, измислят му „прякори“, игнорират го, нараняват го физически или го заплашват. Много често обаче това не се случва … много често децата се срамуват или страхуват да споделят, за да не бъдат клюкари или защото са заплашвани.
Ако детето ви не казва нищо, но вие се притеснявате, ето някои признаци, за които да внимавате.
Физически признаци на тормоз:
- натъртвания, порязвания и драскотини
- скъсани дрехи
- липсващи вещи
- влошено хранене или сън
- нощно напикаване
- оплаквания от главоболие или болки в корема.
За разлика от физическите признаци, емоционалните могат да бъдат много по-незабележими за възрастните. Често родителите пренебрегват малките ежедневни промени и ги отчитат като ранен пубертет, мързел или проява на характер. Разбира се, в някои случаи това може и да е така, но е важно родителите да могат да обсъдят промените в настроенията и поведението на детето си, за да са сигурни какво стои зад него.
Емоционални и поведенчески признаци на тормоз:
- не иска да ходи на училище
- стои близо до учителите по време на междучасията
- седи само
- имат затруднения/притеснения да задава и/или отговаря на въпроси в клас
- има проблеми с училищния материал и/или домашните
- не желае да се включва в допълнителни училищни дейности
- забелязвате смяна на приятелите
- детето желае да бъде взимано по-рано и/или да не посещава занималня
- детето не контактува със съучениците си
- забелязват се промени в емоционалното състояние и/или поведението
- детето изглежда разстроено, нещастно, потиснато, плаче или се избухва без видима причина
- детето е затворено и потайно
- детето търси да хапва повече бързи въглехидрати
Тези знаци не означават непременно, че детето ви е обект на тормоз. Те могат да бъдат признаци на други проблеми, като депресия и др. Каквото и да стои зад тях, обаче, е много важно да приемете нещата сериозно. Често чувам от родители неглижиращи изрази като „На всеки се е случвало“; „Това са нормални неща“. Тормозът, каквато и проява да има не е нещо нормално и нещо, което трябва се изтърпява.
Децата много рядко споделят у дома, когато са жертва на какъвто и да било тормоз. Но темата е много деликатна и с директни въпроси тип разпит няма да се стигне до никъде. Като цяло установяването на доверителни отношения с детето е много важно да започне от съвсем рано.
Когато децата са вече в училищна възраст, те имат значителна представа за взаимоотношенията с връстници, така че можете да бъдете по-директни с въпросите си. Когато децата ви говорят, наистина се вслушвайте в това, което споделят, и сдържайте собствените си емоции.
Често виждам как родителите се ядосват или разочароват, но децата нямат нужда от вашата емоционална реакция в този момент. Те имат нужда да ги слушате, успокоявате и подкрепяте. Те трябва да виждат родителите си като стабилни и способни да помогнат в тези ситуации, без да ги осъждате или неглижирате емоциите им.
Ако вече сте сигурни, че детето ви е жертва на тормоз, ето какво е добре да правите:
- Разигравайте ситуации, като показвате как може детето да отговори на нападките -така ще можете да тренирате реплики, които вашето дете може да използва, за да каже на някого да спре тормозещото поведение. Те трябва да са прости и директни: „Оставете ме на мира“. “Отстъпи.” Също може да опитате с „Да, както и да е“ и след това да си тръгне, но тук важното е като се върне обратно в ситуацията, детето да бъде уверено, а не да се свие и да продължи да бъде обект на унижение.
С по-малките деца можете да играе на ролева игра на сценарии „какво ако“. Ролевите игри са страхотен начин да изградите увереност и да дадете възможност на детето си да се справя с предизвикателствата. Можете да изиграете ролята на насилника, докато детето ви тренира различни отговори, докато се почувства уверено в проблемни ситуации. Докато играете роли, научете детето си да говори със силен и твърд глас.
- Помогнете на детето си да изгради увереност -колкото по-добре се чувства вашето дете, толкова по-малка е вероятността тормозът да засегне самочувствието му. Насърчавайте хобита, извънкласни дейности и социални ситуации. Кажете на детето си качествата, които харесвате в него, и подсилете положителното поведение, което бихте искали да виждате повече. Много често като родители имаме склонност да се съсредоточаваме върху негативните ситуации, но децата всъщност слушат по-добре, когато отбелязваме силните и добрите им страни. Разберете кои са децата, които се отнасят добре с детето ви и инициирайте повече извънкласни контакти с тях. Това ще помогне на детето да изгради връзки с деца, с които се чувства добре и да стане по-уверено, че има подкрепа в класа.
- Хвалете детето си -показвайте му, че се гордеете с него. Независимо дали това е ситуация, в която детето ви е успяло да се справи с някоя трудност или е получило хубава оценка, важно е детето да усеща, че се справя в различни ситуации. Говорете открито и за трудностите, които вие сте имали в училище, независимо дали е било с материала, децата, преподавателите и дайте нагледен пример как сте се справили вие. Имайте предвид темперамента на детето си и не очаквайте от него да реагира по начин, който му е невъзможен. Избягвайте изрази като „Пак ли“, „Отново ли“.
Сигурна съм, че когато разберете какво се случва, ще ви бъде много трудно да реагирате спокойно и същевременно с подкрепа. Но имайте предвид, че детето жертва на тормоз, няма нужда от ядосан родител до себе си. То всекидневно се изправя с агресията, не му е нужна у дома, от най-близките. Покажете на детето си, че това да имаш подкрепа до себе си е сила и че не е нужда винаги да се оправяш сам. Всеки има слабости и на всеки може да се случи да бъде обект на тормоз.