В началото на пътя ни като родители често си представяме как ще говорим с децата за живота, ще им обясняваме как работи светът и ще им помагаме да откриват красотата му. Но рано или късно идват и моменти, когато трябва да обсъждаме и трудни теми. При мен това се случи, когато големият ми син беше едва на 2 годинки и бързо бях изправена пред нуждата да се справям едновременно със собствената си мъка и траур и въвеждането на едно невръстно, не разбиращо кръговрата на живота дете.
Трудните теми са онези моменти, когато като родители трябва да оставим настрана собствените си страхове и несигурности и да се осмелим да отворим вратата към въпросите, които тревожат децата ни. За всеки те са различни и зависят от това, което за него като личност е трудно, срамно, дори табу. Понякога това е смъртта на близък човек, какво са здравословни проблеми, да обяснимзащо хората понякога се държат грубо или несправедливо, дори и за различнията между половете или защо някое дете има две майки – всички тези теми са част от живота, които децата усещат и осмислят по свой начин. За нас, родителите, тези разговори могат да бъдат предизвикателство, защото често самите ние не знаем как да подходим. И въпреки че ни се иска да предпазим децата от болката и объркването, истината е, че с правилния подход можем да им помогнем да разберат и да се чувстват сигурни, дори пред лицето на трудностите.
Да говорим с децата за тези теми не е просто родителски дълг – това е моментът, в който наистина можем да им покажем какво означава доверие, емпатия и кураж. Когато подходим открито и спокойно, ние не само отговаряме на въпросите им, но и изграждаме у тях усещането, че животът – с всичките му сложни и понякога болезнени моменти – е нещо, което можем да споделяме и разбираме заедно.
Разговорите по трудните теми изискват специален подход, но имат огромно значение за емоционалното развитие на детето. Отговорността е голяма, но правилните думи могат да донесат покой и разбиране. За това днес ви представям стъпките, които ми помогнаха тогава и които могат да помогнат и на вас. Те са плод на знанията ми за детското развитие, всички обучения, които съм имала и целия 15 годишен опит като детски психолог.
- Бъдете искрени и честни
Децата усещат, когато им се казва само част от истината. Колкото по-малки са, толкова по-сензитивни са към цялата ни невербална комуникация. Важно е да бъдем честни, като подбираме думите така, че да отговарят на тяхната възраст. Вместо да се опитваме да ги предпазим чрез недомлъвки, можем да им обясним истината по начин, който е достъпен за тях. Освен всичко, е много важно да не поставяме емоции и думи в техните глави и усти. Например, когато говорим за смъртта, е добре да обясним, че човекът вече няма да е с нас, но остава в сърцата ни.
- Изслушвайте внимателно
Често децата имат въпроси, но понякога те просто искат да споделят своите мисли и чувства. Да дадем възможност на детето да изрази собсвените си емоции, без да му казваме как да се чувства и как да изразява чувствата си. Дайте възможност на детето си да изрази себе си, за да можете да знаете кое не му е ясно и кое му е трудно.. Това ще даде увереност, че може да говори с вас за всичко.
- Създайте пространство за емоции
Когато се сблъскват с трудни теми, децата често изпитват смесица от различни емоции, това може да бъде страх, тъга, гняв, объркване. Това е естествено, и е добре да помогнете на детето да се справи с тях, като потвърдите, че е нормално да изпитват тези чувства. Никога няма правилно или грешно чувство, което да изпитваме. Тук е особено важно да покажем, че сме до тях и ги разбираме.
- Използвайте примери и истории
Историите са мощен начин за обяснение. Ние хората сме създадени да приемаме действителността през истории, още от древни времена. Можете да използвате герои от детските книжки и филмчета, дори игри при по-големите деца, които преминават през трудности, но винаги намират начин да се справят. Това помогна на децата да разберат и да почувстват, че ситуацията е трудна, но не и страшна и невъзможна за справяне.
- Покажете им любов и подкрепа
В крайна сметка най-важното е децата да усещат, че имат нашата безусловна подкрепа. Те може да не разберат всичко веднага, но чувството, че не са сами, е безценно. Любовта създава усещането за сигурност и знанието, че имам някого до себе си, независимо всичко. Любовта сама по-себе си не прави децата разглезени или слаби, тя им дава сила и възможност да продължават напред и увереност.
Всяка трудна тема е възможност не само да учим децата си, но и да им покажем, че не трябва да се страхуват от живота, защото винаги могат да разчитат на нас. Това е най-важното послание, което можем да им оставим: че независимо от обстоятелствата, ще бъдем до тях, ще говорим и ще изслушваме, за да направим света малко по-ясен и топъл за тях.
Говоренето за трудни теми с децата е предизвикателство, което идва в живота на всеки родител. Но от опит мога да кажа, че тези разговори създават силна връзка на доверие и близост, която продължава през целия живот. Всяка тема, колкото и трудна да е, е възможност да покажем на децата си, че светът може да бъде разбираем и че в него винаги има място за обич и подкрепа. Когато оставим децата да питат и се опитаме да бъдем до тях във всяка трудна ситуация, ние ги учим не само на житейски уроци, но и на това, че винаги могат да разчитат на нас, независимо какво ги очаква.