Нашето семейство обича да пътува. Обичаме дългите маршрути, обичаме новите места, обичаме открития път. Най-често избирамe да пътуваме с кола — тя ни дава свободата да следваме нашето собствено темпо, да спираме, когато пожелаем, и да не бързаме за никъде. За нас това винаги е било най-спокойният и естествен начин да се движим като семейство.

Кога тръгваме? В момент, който работи за всички — и най-вече за децата

Когато децата са от 0 до около 2 години, изборът на правилния момент за тръгване е решаващ. Съобразяването се със съня на децата е ключов момент: понякога може да се ползва ранната утринна дрямка, друг път следобедната. За мен това е  половината от успеха — пътуването започваше спокойно, без излишно напрежение.

Е, не ни спестява много от онези „кога пристигамеее?“, но създава по-спокойна атмосфера за всички.

Моята торба с магически трикове в колата

За да бъде пътуването приятно, винаги съм подготвени с разнообразни занимания. В колата имаме органайзери на гърба на предните седалките и там има големи изненади … нищо сложно — просто неща, които активират вниманието и въображението:

• книжки със стикери – винаги са добър вариант и то не само за най-малките

• книжки с истории – според интересите на децата.

• малки, безопасни играчки (в нашия случаи повече са супер герои и коли)

• стикита и магнитни игри

• лед таблети за рисуване

Но най-любими са нашите семейни игри. Те превръщат пътуването ни в преживяване, а не в отмятане на нещо, което трябва да се свърши:

• „Цвят на кола“ – кой първи ще види кола в зададен цвят

• „Виждам, виждам…“ – това е  класика, която смятам всички знаем

• „Когато си затворя очите, си представям…“ – игра за въображение, която носи много смях

С порастването на големия ни син включихме и по-разговорни, „емоционални“ игри, които са истинско злато за развитието:

• „Иска ми се възрастните да…“

• „За мен приятелството е…“

• „Най-прекрасната почивка е…“

• „На самотен остров бих…“ 

Тук няма лимит на въпросите, важно е да са правилно зададени и ние, възрастните, също да отговаряме и то честно! Тези въпроси неусетно отварят пространство за ценни разговори, а в ежедневието си гледаме да ги включваме на семейните вечери или преди лягане.

Храната? Основно на почивките … 

Сигурно се чудите как, като хранителен терапевт, организирам изхранването на децата. Ние не носим много за хапване в колата, но взимаме разбира се, особено, ако смятаме, че няма да намерим нещо подходящо. Основната причина да не ядем много в колата е мъжа ми, който не обича трохи в купето, но и заради това, че самите паузи са важна част от пътя. Имаме два опашатковци и всички имаме нужда да се разтъпчем – децата, ние, кучетата. Почивките действат като рестарт и на емоции, и на енергия. Раздвижването намалява напрежението и помага децата да продължат по-спокойно.

Най-важното правило: реалистични очаквания

Колкото и да сме подготвени, никога не очакваме пътуването да е перфектно. Пътуваме с деца все пак! Нормално е да се размрънкат, да им се допишка в най-неподходящия момент, да им стане скучно, да поискат нещо различно.
И това е част от картината.
Това е почивка, не изпит.

Приемането на тази реалност ни позволява да останем спокойни и свързани, без да реагираме прекалено на дребните „бури“.

А в самолет?  Там е различна динамика, но същата философия

Пътуването със самолет е друго преживяване: фиксирани часове, ограничено пространство, шум, много хора. Понякога е трудно да се съобразим с дремките, но пък летищата предлагат огромни пространства за тичане и възможности за “нови” игри.

На летището търся всяка възможност за движение:

• дълги коридори, по които да се състезаваме – кой ще бъде първи или последен; да вървим назад или по различен начин (може да има известен срам от възрастните … мъжът ми мина от там)

• прозорци към пистите – чудесно е за децата да гледат как самолетите излитат и кацат; как се носи багажа; къде има автобуси и хората, които насочват самолетите, а в небето – много често има готини облаци.

• детски кътове – в не малко летища ги има, така че питайте и им отдайте нужното и ясно за децата време.

• интересни реклами и изображения – стига да имаме въображение, можем много да се забавляваме на едно летище.

• игра „Намери…“ по гейтовете – не става за най-малките, но пък и по-големите имат нужда от забавление, а не да са пред екрана.

Там стикерите, книжките и магнитните игри гледаме да не ползваме, а да запазим за  по време на полета.

В самия самолет наблягам на:

• тихи и концентрирани игри

• рисуване – понякога тандемно – тоест правим обща рисунка или си довършваме елементите.

• приказки и въображаеми истории

• наблюдение през прозореца

Знаем, че ще има по-високи децибели, повече емоции, повече напрежение. Затова имаме семеен „план“: ако един от нас е по-напрегнат, имаме ключова дума, която сигнализира на другия да поеме водещата роля. Нещо, което понякога е само по-особен поглед, но ни върши ценна работа в ежедневието.

Как поддържаме баланс през цялото пътуване

• редуваме активни с тихи дейности

• следим за признаци на умора

• оставяме пространство за спонтанност

• реагираме на нуждите, вместо на очакванията

• поставяме спокойствието над перфекционизма

Накрая — най-важното

Пътуването с деца не е просто нужно решение, а преживяване, което ги учи на гъвкавост, любопитство и доверие. Отваря мирогледа им и им дава нови гледни точки. А за мен, то е шанс — да забавим темпото, да слушаме повече, да видим света през техните очи, да ги водим през новото.

Нашето семейство вярва в магията на пътя — в смеха, в споровете, в малките открития, в неспокойните моменти. Всичко това изгражда общи спомени, които остават завинаги. И да, не винаги всичко е безоблачно, но смисъла на нашите пътувания не е просто да си отпочинем, а да се заредим със семейна енергия.